Красимир Димовски е гост на Литературния фестивал в петък, от 18:00ч., в Дом Канети, за да говорим за романа му „Тезеят в своя лабиринт“, номиниран за наградата „Елиас Канети“. Литературни критици го определят като „една реална новост в българския роман“. Всичко тръгва от идеята на писателя да напише произведение, в което фабулата да е в думите, сюжетът да е в думите. 

И това се оказва „достатъчно трудно, за да го повторя“, твърди поне засега авторът. Как се ражда Тезеят? „Първоначално бях замислил да разкажа за един професор по литература, чиято страст е рисуването. Той да пречупи философията за света. Пробвах няколко варианта, но не се получаваше – беше скучно, повторяемо. Тогава ме навести идеята героят да бъде пълната му противоположност – див, неук, но с остър ум. И да изнесе същия философски „товар“ както професорът. Трябваше да преодолея съпротивата на неотъпкания път и работата потръгна… Така се роди Тезеят.  А за първообраза му – това е само един мимолетен спомен от детството. Сред малкото човечество между Могила и Могилчица  живееше един подобен мъж. Живееше сам, отшелнически, в една обрасла с повет и бръшлян къщичка. Беше набит, як, за физическата му сила се носеха легенди. Той имаше една опърпана книжка, разлистваше я пред нас, но не можеше да чете. Но затова пък умееше да разказва. Вече не помня за какво точно ни говореше, но сме го слушали захласнати, понякога оставахме до късно и бабите идваха да ни прибират, а на връщане и добродушно го кълняха. Не им допадаше много този мъж, не знам защо. И тук споменът свършва. Тезеят е измислен герой, тръгнал от този блед образ.“ .

Това е само част от предисторията и историята на този роман, за който Красимир Димовски има да каже още много. Срещата в петък се очертава като събитие с главна буква.

Цялата програма на фестивала, подробности за гостите и техните книги ще намерите на International Elias Canetti Society.

Вход свободен за всички събития!

АРЕНА