Снимка БГНЕС

Алтруизмът може би е заложен в структурата на човешкия мозък, предполага изследване на американски учени, цитирано от „Индипендънт".

Вродената добрина на човека към другия или нейното отсъствие винаги е бил един от фундаменталните философски въпроси.

Експертите от Калифорнийския университет в Лос Анджелис стигат до извода, че алтруизмът ни може би е повече генетично заложен, отколкото предполагаме. Изследването насочва към потенциален метод за отключване на алтруистични характеристики у човека, обяснява един от авторите на изследването.

Били са проведени два отделни опита. При първия е изследвана мозъчната активност на 20 души, докато наблюдават видеоклип, в който човешка ръка бива пробождана с игла. Участниците също така били помолени да имитират лицеви изражения на емоции, демонстрирани в 20 фотографии.

Учените са наблюдавали ефектите върху дялове на мозъка, които отговарят за изживяването на болка и други емоции, имитирането, а също и такива, които контролират поведението.

След това участниците били помолени да играят „диктаторската игра" - популярен метод в изследването на взимането на решение. На всеки е давана определена сума пари на точен интервал, която или да запази, или да сподели с непознат на улицата.

След това е направено сравнение между начина, по който даденият участник харчи парите и мозъчната му активност. Хората, които са реагирали на видеото и изображенията най-вече в мозъчните дялове, отговарящи за поведението, са най-малко щедри. Една трета от участниците, чиято мозъчна активност е най-силно изразена в дяловете, отговарящи за изживяването на болка, се оказали и най-щедрите.