Някога да сте се чудили защо пръстите на ръцете ви се набръчкват, след като постоят във вода, но не и други части от тялото ви?

Някои части от човешката кожа, по известни като неокосмена, гладка или т.нар."глаброзна" кожа имат уникален отговор защо кожата на ръцете се набръчква след престояване във вода.

За разлика от останалата част от тялото, кожата на пръстите, дланите и стъпалата се набръчква след като стане достатъчно влажна. Достатъчни са 5 минути, за да установите този факт.

Но каква е причината?

Някои смятат, че това е биохимична реакция, осмотичен процес, при който водата измества част от химикалите в кожата, оставяйки след себе си набръчкана, подобна на сушени сливи, кожа.

Преди един век, учените вече знаели, че тази любопитна реакция не представлява прост рефлекс, нито резултат от осмоза.

Учените разбрали, че когато определени нерви водещи към пръстите се прекъснат – набръчкващия ефект от водата изчезва.

Набръчканите от водата пръсти били признак на функционираща нервна система. Това било прието за начин, с който се установява дали симпатиковата нервна система функционира при пациенти, които иначе не реагират.

За всичко научната общност е постигнала съгласие, пишат от БиБиСи (BBC). Но защо и как този механизъм се е развил и дали той представлява някаква форма на адаптация – все още си остава спорно.

През 2011 г.  невробиолога Марк Чангзи и неговите колеги открили доказателства, че набръчканите пръсти действат подобно на набраздени автомобилни гуми.

 Чангзи смята, че кожния ефект най-вероятно е в резултат от адаптационен процес. Вземете например автомобилните гуми. При сухи условия гладките гуми могат най-добре да поддържат съпротивлението с асфалта, което обяснява защо състезателните коли обикновено имат гладки, ненабраздени гуми. Но, когато се придвижвате в условия на дъжд – набраздените гуми са по-безопасни.

С други думи, бръчиците, които са резултат от излагане на вода може да се смятат като за дребни дренажни системи за оттичане на водата. При едно типично водохранилище, множество потоци се сливат в по-едри канали, които се изливат в централна река, подобно на разклоненията на дървесни клони, които се сливат към ствола на дървото. Това причинява един вид набраздяване на почвата.

За да разбере дали набръчканите пръсти имат подобни характеристики както речните басейни, Чангзи и екипа му анализирали фотографиите на 28 човешки пръсти. Те открили, че набръчканите пръсти имат точно обратния вид на речните дренажи – с издигнати и взаимосвързани разклонения на неравна кожа, прекъсвани от разклоняващи се „канали”.

Този вид релеф не е случаен, а съдържа логика за учените. Реките събират вода, докато „каналите” по сбръчканата кожа – я отвеждат.

"Актът на притискане на върха на пръст към влажна повърхност изтиква течността изпод пръста чрез каналите, и след това цялата кожа влиза в контакт с повърхността." – пишат в изследването си учените.

Бръчките се появяват чак след пет минутно излагане на вода, което означава, че случайния контакт не е достатъчен, за да доведе до набръчкване. Интересен факт е, че този ефект става много по-бързо от прясна вода, отколкото от морска вода.

Правени са различни експерименти за установяване на ползата от набръчкването – и те са довели до противоречиви данни. Затова Чангзи смята, че са необходими още експерименти, които по възможност да се приближават до естествените, а не лабораторни условия – за да може да се разбере истината за този природен феномен.