"Захарта не влияе на поведението на децата", заяви д-р Марк Уолрайх (Mark Wolraich), началник на Здравния научен център за поведенческа педиатрия към Университета на Оклахома, който изследвал ефекта на захарта върху деца през 1990-те години. Очакванията на родителите за така наречените "захарни стимуланти" оцветяват начина, по който оценяват поведението на децата си, отбелязва Уолрайх. Лесно е да се разбере защо родителите правят тази връзка - захарните изделия често са основната атракция на рождени дни, Хелоуин и други празници, когато децата са склонни да палуват. Но цялата тази енергия се дължи на вълнението на децата, а не на захарта в техния организъм, обяснява д-р Уолрайх. Ако родителите вярват, че захарта влияе на поведението на децата им, то те подкрепят идеята си от това, което виждат в тези условия", заяви Уолрайх пред Live Science.

Погрешното схващане идва от идеята, че увеличаването на нивото на кръвната захар предизвиква хиперактивно поведение. "Организмът обикновено регулира захарта. Ако има нужда, ще я използва за енергия", отбелязва Уолрайх. "Ако не се нуждае от нея, тя ще се превърне в запаси мазнини". Точно така - ако хапнете поничка, когато нивото на кръвната захар ви е нормално, тези допълнителни захари ще се превърнат в мазнини. Голяма част от тази информация идва от изследванията, които Уолрайх и други изследователи правят през 1990-те. Така например, изследователите са открили, че майките оценяват синовете си като по-хиперактивни, когато им се каже, че момчетата са погълнали захар, дори когато децата не са направили това, според проучване от 1994, публикувано в Journal of Abnormal Child Psychology .

В проучването на 35 момчета на възраст от 5 до 7 е дадена напитка, съдържа изкуствен подсладител, наречен аспартам, който не е от захар, а от аминокиселини. На половината от майките е казано, че техните момчета са получили захар. Когато изследователите помолили майките да дадат оценка за поведението на своите синове, жените, на които са казали, че на синовете им е дадена захар, са определили децата си като по-хиперактивни, показва проучването. Освен това, учените наблюдавали на видеозаписи взаимоотношенията между момчетата и техните майки.

Записите показват, че майките, които са смятали, че техните синове са поели захар, са останали близо до синовете си и са били по-склонни да ги контролират, критикуват, наблюдават и да говорят на синовете си, отколкото майките, на които не им е казано, че на синовете е дадена захар. "Плацебо ефектът може да бъде много мощен," - обяснява резултатите Уолрайх. Уолрайх и колегите му решили да направят по-дългосрочно, деветседмично проучване. Въпреки това обаче не успели да намерят връзка между захар и хиперактивност, заяви изследователя. Освен това, Уолрайх и колегите му публикували в списание JAMA през 1995 г. преглед, в който са включени 16 проучвания, разглеждащи въпроса.

Този преглед "установи, че захарта не се отразява на поведението или когнитивното представяне на децата," пишат изследователите в проучването. Проучването от 1995 г., в което изследователите статистически комбинират резултатите от всички проучвания, направени до тогава, обявяват, че "никога не е имало толкова последователно негативни резултати". Това означава, че захарта определено не влияе на поведението на децата, заключава Уолрайх.

АРЕНА