Витрината с мартеници дарена от Мариянка де Монтис от Франция бе обновена за поредна година в Регионален исторически музей в Русе. Тазгодишната визия бе представена от етноложките Десислава Тихолова и Искра Тодорова.

Мартеницата се осмисля като единство на противоположности, изразено със средствата на фолклорната еротика. Усуканият червено-бял конец символизира акта на сливане и очакваното ново начало. В този смисъл мартеницата е един от основните еротични знаци в българския фолклор.

Пискюлите й са уподобени на мъж и жена, наречени Пижо и Пенда (диалектни форми, назоваващи полови белези) с идеята за очакваното след сливането на мъжа и жената плодородие. По тази причина мартеницата присъства в иконописната тема „Благовещение” като знак за спасителното зачатие.

Множество фолклорни разкази представят и битието на Адам и Ева, изобразени като първата съпружеска двойка, породила човечеството. В нашето съвремие устойчиво присъстват образите на Иванчо и Марийка, любима двойка във фолклора на цяла Южна Европа. Техните имена се свързват с лечебни растения с упойващи свойства, използвани и като средство за усилване на мъжката потентност.

Иван да Маря е име, с което се назовава билка с халюциногенно действие, известна в българския фолклор като Комунига, Засмян ерген, Умразниче.

Мария и Хуан при латиноезичните народи дават име на растението марихуана (вид коноп), чиито семена са използвани и като лечебно средство, и като виагра.

Обновената витрина с мартеници се намира във фоайето на Историческия музей на пл. „Ал. Батенберг“ 3.

АРЕНА