За Иво Драганов през медиите страшно много хора се научиха да слагат множество маски. По този начин става невъзможно да се улови същността им. В разговора, чрез скайп връзка, се включи и журналистът Петко Георгиев, който коментира темата, че пада влиянието на телевизията, живеем в свят на разпаднати малки общности в социалните мрежи.  За доц. Георги Лозанов, медийната система у нас работи по-добре от здравната и доста по-добре от съдебната, общо взето си върши работата. Още една скайп връзка бе осъществена по време на дискусията с Бойко Василев – водещ на предаването „Панорама“. Неговата теза е, че журналистиката е сериозно застрашена, няма бизнесмодел, няма морален ход, а днес живеем в кресливо многогласия.

Орлин Джелепов – редактор и продуцент на „Още от деня“, БНТ зададе въпрос, свързан с това какво отбелязваме: Край на либералния модел на журналистиката или направо край на журналистиката? В дискусията се включи проф. Ивайло Дичев, според него живеем във време на разпад на публичното пространство. Интернет не е причина, а форма на този разпад. Срив на авторитетите. Няма вече професия журналист - всеки, който пише, е журналист. Между политиката и медията няма никаква граница, коментира Тони Николов, главен редактор на портал „Култура“. Има една автосъблазън на медията от собствената си популярност, която се получава именно от липсата на ценности. Не съм убеден вече дали могат да се разделят толкова лесно истина от неистина. Контакт и дистанция са нужни между медиите и политиците. И граница в общуването.

Според Ясен Бояджиев се намираме в ситуация на пълзящ фашизъм. Само искра е достатъчна, за да попаднат гражданите с откраднато (хакнато) съзнание да започнат да гледат изненадано това, което сами са случили и предизвикали. Анета Милкова сподели, че проблемът е на медиите, а не на журналистите. Има нужда от законодателна регулация на медийния бизнес. Ивайло Калфин също се включи в дискусията, като коментира, че обществото се променя, затова и медиите се променят.

АРЕНА