Битолската чета на Тане Николов, участвала в епопеята на Ножот.
На 14 юли от 19 часа в Русе ще
се отбележи 110-тата годишнина от битката
при връх Ножот. Битката на Ножот е
най-голямото и кръвопролитно сражение,
водено от четите на Вътрешната
македоно-одринска революционна
организация за целия период на
съществуването на Организацията след
Илинденско-Преображенското въстание
от 1903 година.
Събитието ще се проведе
едновременно в Благоевград (пл.
„Македония“, пред паметника на Гоце
Делчев), Русе (пл. „Свобода“, пред
Съдебната палата), в Пирдоп и в София.
Ансамбли ще увлекат гражданите в народни
хора и песни от Македония, а на присъстващите
ще бъдат раздавани листовки и информационни
материали за историческото събитие.
На 14 юли 1907 г.
главните сили на Вътрешната македоно-одринска
революционна организация (ВМОРО) -
„обединените чети“, дават редовно
сражение на превъзхождащата османска
войска около връх Ножот, в планинските
масиви на Бабуна планина, на около 20 км.
североизточно от град Прилеп (днес в
Република Македония). Воеводският съвет
решава оттегляне пред превъзхождащия
противник, но 45 млади момчета-четници,
заели позиция на изолирания връх „Ножот“
не се подчиняват: „ние дойдохме да се
бием, а не да отстъпваме“. Ентусиазирано
решават да измрат до един, но да не
предадат позицията на врага. Тези 45
млади бойци са българи както от Македония
– Костурско (днес в Република Гърция),
така и от Стара България –Панагюрище,
Чирпанско, Сливенско, Ямболско. Отрядът
на Енвер бей обаче е добре обучен и
провежда ефективна постъпателна обсада.
В късния следобед пробива и достига
върха. Оцелелите „ножовци“ се
самовзривяват с бомбите...
Аскерът
продължава битката и настъплението
срещу основните сили на ВМОРО начело с
войводите Тане Николов, Михаил Чаков,
Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков,
но те умело заблуждават противника и
се оттеглят.
Загиват общо
67 българи от Македония и Свободна
България, но главните сили на Организацията
са съхранени.
Възхитен от
саможертвата на героите на Ножот, след
края на битката Енвер бей забранява на
турския аскер мародерството и нарежда
почетен залп в чест на храбрите четници.
Телата на четниците по негова заповед
са погребани в близост до върха от
местните селяни. АРЕНА
|