Битолската чета на Тане Николов, участвала в епопеята на Ножот.

Събитието ще се проведе едновременно в Благоевград (пл. „Македония“, пред паметника на Гоце Делчев), Русе (пл. „Свобода“, пред Съдебната палата), в Пирдоп и в София. Ансамбли ще увлекат гражданите в народни хора и песни от Македония, а на присъстващите ще бъдат раздавани листовки и информационни материали за историческото събитие.

На 14 юли 1907 г. главните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „обединените чети“, дават редовно сражение на превъзхождащата османска войска около връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на около 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония). Воеводският съвет решава оттегляне пред превъзхождащия противник, но 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „Ножот“ не се подчиняват: „ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме“. Ентусиазирано решават да измрат до един, но да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), така и от Стара България –Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско. Отрядът на Енвер бей обаче е добре обучен и провежда ефективна постъпателна обсада. В късния следобед пробива и достига върха. Оцелелите „ножовци“ се самовзривяват с бомбите...

Аскерът продължава битката и настъплението срещу основните сили на ВМОРО начело с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, но те умело заблуждават противника и се оттеглят.

Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, но главните сили на Организацията са съхранени.

Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на битката Енвер бей забранява на турския аскер мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни.

АРЕНА