Българската православна църква почита днес църковния
празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът
се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни,
а след него - от утре, започва Великият пост.
На Сирни заговезни - преди началото на Великия пост,
православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и
яйца. На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница,
питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се
събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички -
духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко
сторено с дума, с дело или с мисъл.
Според народните традиции вечерта на празника при
родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да
заговеят с млечни храни. На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от
по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат:
"Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да
си!", е задължителният отговор.
Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар.
хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в
края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се
стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане".
Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.
Най-характерен обичай за празника е запалването на
празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като
се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина"
/кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички.
Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването
за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските
игри.
|