Посещението на Природозащитен център Натура, който се помещава в стара джамия е повече от задължително. Там може да се научи и нагледно по макет да се видят маршрутите в Стара планина. Еко и вело пътеки, хижи, заслони, върхове, пещери и природни забележителности на територията на Природен парк „Врачански Балкан“. Ески джамия приютява центъра от 2008 година, като сградата е обявена за архитектурен и художествен паметник на културата.

Едно от природните образувания, с които се гордеят врачани и с право, е Вратцата. Това е местност, която се намира в подножието на Балкана и представлява тесен, внушителен и красив проход между скалите по пътя към Згориград и пещерата Леденика. В околността са трасирани около 140 маршрута за катерене, използвани от най-добрите в спорта, както за състезания, така и за тренировки.

Малко по-надолу от Вратцата по велоалея, по хълма над река Лева, може да се достигне до Туристическия дом, намиращ се над Враца. Той е по-известен като Хижата и е любимо място за разходка на малки и големи. До него може да се стигне и по асфалтов път и по много добре поддържани стълби. В Хижата има ресторант за огладнелите. Пред нея е паметникът „Вестителя на Свободата“. От площадката пред него се открива великолепна гледка към града и околните хълмове.

От Враца поемаме на северозапад, като целта ни е Чипровският манастир. Намира се на 6 км. От Чипровци в подножието на Язова планина. Манастирът възниква като католически още през 10 век. Опожаряван няколко пъти и почти заличен, той се възражда през 18 век от монаси християни, които го преустройват според изискванията на източноправославните канони. Днес манастирът е реновиран, все още не са довършени местата за спане, които предлага старата обител.

Следващата ни спирка бе все още малко познатата Червена църква. Тя се намира край село Боровица и е в подножието на природния феномен Боров камък. Издигната е през 1866 година върху основите на по-стар храм. До нея се стига по черен път, но пък ходенето си заслужава. Съчетанието на храма със заобикалящата го среда го правят интересно място за туристическа спирка.  Така лека-полека денят премина в нощ и най-подходящото място за преспиване наблизо се оказа комплекс „Магурата“ на пътя към едноименната пещера.

Ден втори от нашето пътуване по малко познати местности в Северозападна България и поречието на река Дунав в Югозападна Румъния започна над и под земята – буквално. В началото групата ни стигна до Белоградчик, където нямаше начин, трябваше да покажем на румънските колеги крепостта и естествено скалните образувания.  И тук по велоалея по хълма на няколко места се откриваха страхотни гледки към скалите, някои с височина до 200 метра, които природата и вятъра са изваяли. След тази обиколка, се спуснахме под земята обикаляйки пещерата „Венеца“. Тя се намира край село Орешец и е облагородена с евросредства. Дълга е около 200 метра с изключително разнообразни скални образувания. Най-открояващият се минерал в пещерата бе оникса – полускъпоценен почти прозрачен камък. За огладнелите пред входа на пещерата има скара, предлагаща храна и напитки.

„Добре дошли в Румъния!“ напомниха мобилните оператори, а техните пътни инженери, проектанти и майстори си бяха свършили работата отлично и допринесоха за сладка дрямка по път към Турну Северин – мястото от където започва каньона Железни врата. Оказа се че по хубав път се пътува лесно и бързо, и затова леко ремонтирахме програмата и с всички ръце „За“ подминахме Оршова и се отправихме към крайната цел на нашето пътуване – местността Казаните по протежението на пролома.

Прекрасните гледки се редяха една след друга, но за да разнообразим малко пътуването, съвсем слязохме до водата. Лодка за разходка се наема за около 30 леи на човек, но пък ако сте повечко – задължително е да се пазарите. И така 12 човека в една лодка, но тоя път заедно с капитана тръгнахме по реката от подножието на издълбания в скалите Децебал. Това е една от най-големите скулптури в Европа. Дължината на лицето е около 40 метра. Издълбано е в скалите по прищявка на румънски милионер, който е сметнал за необходимо да изобрази водача на борбата срещу римското нашествие по тези земи. За съжаление, милионерът си отива, парите секват, а статуята остава малко недовършена, което не пречи да бъде туристическа атракция и да се вижда от всеки плаващ по реката.

Интересно място е и пещерата „Поникова“ - навяваща спомени за детството, когато пиратските и приключенски книги бяха на всяко нощно шкафче. Пещерата има три входа, като двата са нагоре в скалите, а третият е на нивото на реката. В нея може да се влезе с малка лодка и от там да се продължи нагоре. Това е една от атракциите на Големите Казани – местност между Сърбия и Румъния. Преди да бъдат построени електрически централи и язовирни стени през 60-те години на миналия век, наводнявайки района, казаните са най-коварната част на река Дунав - поредица от бързеи на реката с непредвидими последици за неопитните моряци. Казват им Казаните, защото преди да бъдат изградени шлюзовете по реката тук водата е преминавала с по-голяма скорост между скалите и са се образували завихряния, които често са се чували надалеч. Сега течението е спокойно, но пък дълбочината на места достига до 60 метра.

Третият ден започна с кафе в Турну Северин. След музея в града най-интересното място е Водният замък, който всъщност е една водна кула наподобяваща стара част от замък или крепост, който както си избере. В ранната утрин правеше впечатление тоталната чистота по улиците на градчето, ароматното кафе и сладкиша, който предлагаше заведение в центъра.

Предстоеше ни път и посещение в Крайова, за който град бяхме чували че е прекрасен университетски център и град с красиви паркове и градска среда. И не останахме излъгани. Близо 300 000 град е притегателен център за студенти с голям и приветлив университет. Красив център и много места за срещи с приятели. Впечатление правят множеството метални скулптури, разположени на различни места в центъра града и придаващи очарование на старинните улички, застлани с паваж. За разходка си предвидете поне три часа.

От Крайова по първокласен, равен и гладък път поемаме към Букурещ – столицата на Румъния. Там оставяме колегите от северната ни съседка и през Дунав мост се прибираме обратно в Русе. На границата чакахме точно 10 минути- какъв късмет, а? 

Маршрутът е част от дейностите по проект "Еко туризъм по Дунав". Той е финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Румъния.

Дидо Илиев

АРЕНА