На 20 декември е големият църковен неподвижен празник Игнажден.
Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се,
че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е
най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал,
че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град
Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт
от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива
мъченически, разкъсан от лъвове.
Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат,
Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се,
че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта
срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На
трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се
запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта,
свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на
Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени,
наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко
своите деца.
На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този
ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и
прехода от старата към новата година.
Най-характер за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще
влезе първи в дома сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането
през годината. Влезлият полазник най-напред сяда върху треските или
сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят
добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с
пшеница и сушени плодове – за плодородие.
Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. На този ден не се дава в заем, за да не се даде берекета, не се ходи по съседи, за да не се пръскат кокошките.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Всички, носещи името Игнат, празнуват имен ден.
Традиционната трапеза включва: боб, жито, ошав, орехи, варена
царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с
мая, кравайчета.
РБ „Любен Каравелов“ АРЕНА
|