Тодор Лазаров е един от младите актьори в трупата на ДТ
„Сава Огнянов“. Завършва НАТФИЗ през 2021 година и идва в Русе след кастинг, обявен от
театъра. Играе в „Балкански синдром“, „Лилиом – легенда за любовта“,
„Изчезващи“, „Крали Марко – последната балканска легенда“. Като малък е искал
да бъде рейнджър, полицай, боклукчия, космонавт, супер герой и таен агент.
Затова става актьор, за да
може да бъде всичко.
Толкова добре
лъжеш
„Една вечер пътувахме в колата за дипломирането на сестра
ми в Будапеща. Пътят бе дълъг и си разказвахме истории“, спомня си Тодор
Лазаров. „По едно време приятелката на баща ми казва: „Тодоре, ти толкова добре
лъжеш, защо не започнеш да изкарваш пари от това?“ Капка романтика внася и една
падаща звезда, докато в колата, някъде на път в Унгария, се произнасят тези
думи.
И тази история не минава без любов. „После се срещнах и
запознах с едно момиче във Варна. Тук трябва да кажа, че съм роден в Русе, но
израснах във Варна. Ходихме в една театрална школа, после във втора школа и взе
че ми хареса да играя, както и представленията.“, разказва Тодор. За да
оправдае себе си и бъдещите си действия, той си харесва една мисъл на Антъни
Хопкинс: „ Най - добрите от нас се развиват късно. В училище бях идиот.
Необщителен тип - другите деца изобщо не ме интересуваха. В днешно време това
го наричат нарушение на вниманието. А аз просто бях глупав. Именно затова и станах
актьор.“
Русе, Варна,
морето и театъра
Преди да съобщи на своите родители, че в 11-и клас
започва усилено да се занимава с театър, те му поставят цел – воден мениджмънт
в Холандия, или капитан на кораб у нас. Предпоставки за това има. Цели 17
години Тодор Лазаров се занимава със спортно ветроходство.
Първи сблъсък със сцената: „Когато завършвах 4-и клас в
Русе, на тържеството в края на годината, не успях да имитирам Станислав
Христосков, разплаках се и отидох при мама.“, си спомня Тодор. „Но после
израснах. Във Варна първата ми театрална школа ръководеше Даниела Викторова, но
там отидох заради онова момиче. После при Вальо Митев, за
малко и в театрална школа „Дедал“.
Академията
„За да съм честен, театърът го заобичах чак когато влязох
в НАТФИЗ.“, споделя Тодор. Иска „Драма“, но го приемат в „Кукли“. Не съжалява,
защото изгражда приятелства които пази и поддържа до ден днешен. „И се научих
на работа, мога да „бачкам“ яко и не ми е проблем – методично, бавно и
постоянно.“
В „Куклите“ му
преподават доц. Майя
Енчева и проф. Боньо Лунгов.
„И си беше казарма. Всяка сутрин от 9.00, а си тръгвахме в 23.00 часа. Но се
събирахме към 7.00 и оставахме понякога и до 2.00 часа посреднощ. Даже сме и
спали в Академията. Когато се прибирах, карах колело до Студентски град и на
другия ден отново.“, си припомня студентските години Лазаров.
Метаморфозата
„Когато стигнах до едно ниво с куклите разбрах, че не ми
стига развитие. Правехме един конкретен откъс „морско дъно“ по 8 часа на ден и
аз с един чадър репетираме. На второ време отварям, на четвърто затварям и
усетих, че не съм вече за тук. А и винаги ме е влечало словото и киното.“,
признава младият актьор. Взема решение точно преди изпитите за втори курс,
сбогува се с куклите и попада
в класа на проф. Пламен Марков.
Студентски живот, студентски лудории. „Правим етюд, който
се казва „Где мои деньги?“, като не сме с кукли, а е жив план. Всички са
облечени в черни костюми, а аз съм в
бял. Етюдът е как едни мъже стоят, пушат пури и само казват „Где мои деньги?“,
„Где мои деньги?“ и най-накрая се разбира, че играят Монополи. Професорът си
тръгва и ние оставаме с костюми.“, смее се Тодор.
Излизат на ул. „Раковска“ и решават да продължат етюда.
Той върви с бял куфар в ръка, а вътре има половин килограм брашно, увито в
стреч фолио. Сцепват пакета с нож по средата.
Идват другите с черните костюми и точно когато Тодор пресича започва
сценичен бой. Събарят го на земята уж без да искат и от там се разпилява
брашното. Всички спират изумени и не могат да разберат какво се случва в 22.00
часа по средата на ул. „Раковска“.
Или, или...
„Много се двоумих между Русе и Варна. На морето са ми
старите познанства, старият начин на живот, което ще ме дърпа назад.“, споделя
Тодор Лазаров. Но избира Русе и ДТ „Сава Огнянов“. „Благодарен съм, че съм тук.
И имам шанс за развитие. Предимство е да получавам главни роли. Осъзнавам, че е
отговорност и това ме зарежда.“,
категоричен е младият актьор.
И завършва: „Отпускането при актьорите произлиза от това,
че стигаш до някакво ниво. Получаваш одобрение и си доволен от това, което е
най-опасното. Очаквам „Куцльото от забутания остров“ под режисурата на Пламен
Марков. Роля която ми предстои и много искам да изиграя.“ АРЕНА
|