Тази година се проведе 48-то
преброяване на зимуващите водолюбиви птици в България (от 11 до 14 януари). В
рамките на 4 дни, 43 екипа от експерти и доброволци на Българско дружество за
защита на птиците (БДЗП),
Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), Зелени Балкани, Регионалните
инспекции по околна среда и водите (РИОСВ), Българска академия на науките,
ловни сдружения и представители на други неправителствени организации, успяха
да обходят и съберат данни за зимуващите птици в над 200
влажни зони у нас.
Традиционно основната
концентрация на птици е регистрирана по Черноморското крайбрежие,
както и в някои големи вътрешни язовири. Сравнително малко бяха птиците и
числеността им по Дунав, тъй като по време на преброяването реката беше с
високо ниво и липсваха т. нар. пясъчни коси, които привличат хиляди птици.
Поради по-студеното време, голяма част от малките язовири и рибарници бяха
замръзнали.
Въпреки това, установената
численост на зимуващите водолюбиви видоде птици е доста по-висока в сравнение с
данните от миналогодишното преброяване – 97 вида с обща численост от 280 956 индивида. За
сравнение през миналата година са били регистринани 88 вида с обща численост от
206 239 индивида, а през 2022 г. – 90 вида с обща численост от 206 688
индивида. Тези числености са далеч по-ниски от установените в предишни периоди.
Например през 1999 и 2000 година са установени съответно 404 410 и 652 418
зимуващи водолюбиви птици.
За разлика от предходните няколко
години, тази година числеността на зимуващите в страната диви гъски е доста по-висока.
Екипите ни успяха да наблюдават и преброят общо 31 230 големи белочели, 154 сиви и
едва 24 от световно застрашените червеногуши гъски, като, за
сравнение през миналата година, техният брой е бил съответно 1887 големи белочели,
101 сиви и 5 червеногуши гъски, а през 2022 г. – 5851 големи белочели, 283 сиви
и 32 червеногуши гъски. Ненадминат остава рекордът през 2013 г., когато
бяха установени рекордните за България над 54 000 червеногуши гъски.
И тази година трите
най-многочислени наблюдавани водолюбиви вида птици са: обикновената
лиска (53 146 инд.), зеленоглавата патица (46 538 инд.) и големият корморан (35
707 инд.). От световно застрашените видове, освен червеногушите
гъски, са установени още 20 513 кафявоглави потапници, 7 кадифени
потапници в язовир Огоста, 37 тръноопашати потапници в Бургаското езеро и
язовир Мандра, 7 ушати гмуреца и 548 средиземноморски буревестника
по Северното и Южното Черноморско крайбрежие. Сред интересните наблюдения са
още и: 2 планински потапници на язовир Батак, 1 белобуза гъска при язовир
Абланица, 36 белооки потапници, 17 големи брегобегача при Поморийско езеро,
1709 неми, 742 пойни, 61 тундрови лебеда, 6 червеногуши гмуркача, 50 сиви
жерава при Дуранкулашкото езеро, 59 морски орли, 68 големи черноглави чайки в
района на Бургас, 11 траурни потапници от Южното Черноморие, 26 големи, 294
средни и 243 малки ниреца, 7 червеноклюни потапници, 887 къдроглави и 9 розови
пеликана, 17 013 малки корморана, 1491 розово фламинго, 369 червени и 4931 бели
ангъча, 766 саблеклюна и др.
Наблюдавани са и видове, които
не са характерни за зимните месеци у нас – 10 малки бели чапли,
12 бели лопатарки, 21 бели щъркела в Южна България, 2 белобузи рибарки в
Бургаското езеро и 1 тръстиково шаварче при язовир Мандра. Интересно беше
наблюдението и на 1 папуняк при Бургас, както и на 2 снежни овесарки от
Поморийско езеро. Наблюдавани бяха и 2 големи кресливи орела. АРЕНА
|
RSS новини
_18.01.24_07-11-20.jpg&w=600&h=500)
