В четвъртък, 7 март, от 18,00 часа в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей проф. д-р Пламен Павлов и д-р Александър Стойков ще представят последните открития в „Черквата“ на Ивановския скален манастир. Те са включени в доклад, изнесен от д-р Стойков на Международната научна конференция „Евтимиеви четения“, състояла се във Великотърновския университет на 18 и 19 януари 2024 г.
Презентацията на д-р Александър Стойков е посветена на реконструкция на сцената „Възнесение Христово“ от западната стена на наоса в „Черквата“ в нейния автентичен вид и на нейните отражения в историята на скалната църква и на целия манастир.
Автентичният вариант на сцената „Възнесение Христово“ е включвала 17 фигури: Христос и възнасящите Го ангели, дванадесетте апостола, св. Богородица и архангел Михаил. Днес по-голямата част от тези фигури липсват. Оцелели са само фигурите на Христос, възнасян от два ангела в средата на втория живописен пояс, св. Богородица в поза Оранта в центъра и три фигури на апостоли в южния край на първия пояс.
Присъствието на всички апостоли е задължително за сцената „Възнесение Христово“, тъй като докато се възнася, Христос пророкува пред апостолите, че на Петдесетница те ще се пръснат по целия свят, за да основат Христовата Църква. Това прави сцената една от най-важните в цялата храмова иконография, чиято цялост не може да бъде нарушавана.
Реконструкцията на автентичната сцена показва, че първоначално е съществувал само наосът на „Черквата“. Почти цялата му западна стена е била заета от сцената „Възнесение Христово“. Липсващите днес 9 апостола и архангел Михаил са били изобразени върху скална стена на мястото, на което сега се намират широкия проход и прозореца между наоса и нартекса.
Между двете групи апостоли е била оформена скална ниша с ширина между 0,78 и 0,89 м. Тази ниша е представлявала западна апсида, в която е била съхранявана много ценна реликва.
Вида на тази реликва е показан чрез съседната сцена „Подялба на Христовите дрехи“. Всички храмове през средновековието са били длъжни да обозначават притежаваните от тях реликви чрез надписи и чрез изображения. Сцената „Подялба на Христовите дрехи“ е служела за етикет на реликвата, съхранявана в западната апсида на „Черквата“. Важната роля на тази иначе маргинална сцена, е ярко подчертана от нейните размери, които са най-големите за цялата западна стена. Тази сцена има по-големи размери дори от сцената с възнасянето на Христос.
При разпъването му на кръста в Йерусалим, Христос е носел две дрехи – туника и хитон. Туниката е била разделена между пазачите, а за хитона те са хвърлили жребий, тъй като не са можели да го разделят.
През средновековието хитонът на Христос е бил една от най-ценните реликви, съхранявани в императорската катедрала „Света София“ в Константинопол. Той е бил пазен в сребърно ковчеже, завит в червен плат.
Как част от една от най-важните реликви на християнския свят се е озовала в наоса на „Черквата“?
Около 1233 г. в Търново е бил свикан събор, който е трябвало да вземе решение за завръщане на България към православието. Това е било едно от условията за това важно действие, поставени от екзарха за западните византийски земи митрополит Христофор в писмо до Йоан II Асен от 1232 г. Съборът е изпратил в Никея св. Йоаким Ивановски - основател на Ивановския скален манастир, където той е бил ръкоположен от никейския (константинополски) патриарх Герман II.
През 1233 г. най-ценните реликви на Константинопол са били изнесени в Никея, за да не попаднат в ръцете на френските рицари, завладели византийската столица през 1204 г. Очевидно безценната реликва на част от Христовия хитон е била дадена на св. Йоаким в Никея като сакрален дар, имащ за предназначение да съпътства обръщането на България към православието.
Единственият пласт живопис в наоса на „Черквата“ и проектираната заедно с него западна апсида предполагат, че безценната реликва вече е била в манастира, когато е започнало планирането на „Черквата“. Тоест - „Черквата“ най-вероятно е била изсечена, за да съхранява една от най-ценните реликви в целия християнски свят. Огромна е вероятността някъде, може би през втората половина на 1233 г., наосът на „Черквата“ да е бил осветен именно с тази реликва. Това означава, че наосът на „Черквата“ е бил оформен като своеобразен трезор за фрагмента от Христовата дреха. Не случайно за тази цел е било избрано вътрешно помещение, към което няма пряк подход. Местността около „Черквата“ е била подготвена като крепост. Единствената пътека към храма е била прекъсната от дълбок скален ров, върху който е имало изграден подвижен мост. Всичко това датира наоса на „Черквата“ най-рано към втората половина на 1233 г., евентуално първата половина на 1234 г.
Изсичането на нартекса и есонартекса от цар Йоан (IX) Александър (1331-1371) в средата на XIV век, при което е била унищожена значителна част от сцената „Възнесение Христово“, е станало възможно единствено, ако неимоверно ценната Христова реликва вече не се е намирала в наоса на „Черквата“. Кога и къде е била пренесена тази най-ценна християнска вещ, не е известно.
Днес сцената „Подялба на Христовите дрехи“ и сюжета с възнасянето на Христос от сцената „Възнесение Христово“ във втория пояс живопис, следите от тримата апостоли в най-южния ъгъл на първия пояс, съседната фигура на св. Богородица Оранта и особено северният кант от нейната скална колона, който всъщност е бил южен кант на западната апсида, са единствените оцелели материални свидетелства не просто за присъствието в скалната църква на вероятно най-ценната християнска реликва, а за каноничния ред, по който България се е завърнала към православието през 1235 г., и за главната роля, която е изиграл в тази духовна революция Ивановският скален манастир.
АРЕНА
|
RSS новини
