Ретроспективната изложба на Николай Караджов ще бъде открита в Художествената галерия на 26 ноември, от 18:00 часа. Тя кани зрителя на пътуване през света на един художник, който превръща наблюдението в мисия, а живописта – в особена форма на съзерцание. Изложбата проследява развитието му от ранните му творчески години до зрелия му, разпознаваем стил – авторски хиперреализъм, който го нарежда сред най-интересните имена в съвременната българска живопис.
Творчески път
Историята на Караджов започва скромно – с погледа на учител в първи клас, който разпознава нещо необичайно в рисунките на момчето. Пътят му не минава през специализирани училища, но срещата с изкуството го намира дори там, където никой не би очаквал – в казармата, където става художник „по назначение“ и прави първите си професионални стъпки.
По-късно, в Художествената академия, първоначално избира илюстрацията, но инстинктът бързо го води към истинското му призвание – живописта. Под ръководството на проф. Ненко Балкански той започва да изгражда онзи характерен пластичен език, който по-късно ще се превърне в негова запазена марка.
Стил и влияния
Хиперреализмът на Караджов не е механично подражание на природата, а резултат от години изследване, дисциплина и отдаденост. Впечатлен от европейските стари майстори, той изучава светлината на Вермеер, живописната тишина на Моранди, драматичната интензивност на Караваджо, а в края на 80-те – сложната колоритна система на Веласкес.
За него картината е пространство, в което обектът диша. Обемът – този тих архитект на формата – за него е по-важен от цвета. Маслото върху платно и фигуралната композиция са неговият естествен свят, а работата с жив модел – ключът към истинността на изображението.
Творчеството на Николай Караджов е богато и многопластово, обхващайки портрети на духовни и светски личности, фигурални композиции, женски образи и цветя, представени като индивидуални характерни фигури. В изложбата са включени произведения от личната му колекция, от Русенската митрополия и от фонда на Художествена галерия – Русе, сред които и портретът на патриарх Неофит.
Пред картините на Николай Караджов погледът естествено се плъзга по изящните детайли, увлича се в тяхната точност и мекота, докато зрителят постепенно навлиза в състояние на съзерцание и неизбежно си задава въпроса: Как е възможно това да бъде постигнато? Именно в тази тиха пауза между погледа и мисълта се разкрива другата страна на художника – философът, чието търсещо и наблюдаващо съзнание превръща всяка негова картина в интимен диалог между видимото и невидимото.
АРЕНА
|
RSS новини
