Случвало ли ви се е да седнете зад
монитора, за да свършите бърза належаща
работа, и да установите, че въпреки
спешността, сте се отклонили към фейсбук
и проследявате стената си в социалната
мрежа? Позната наскоро ми сподели, че
паркирайки в синя зона, вместо да изпрати
необходимото съобщение през телефона
си, моментално се „отплеснала“ във
фейсбук, което по-късно и струвало много,
тъй като забравила да извърши първаночалното
си намерение.
Няма ясна граница
между здравословно и компулсивно
ползване на съвременните онлайн платформи
за комуникация. Един от начините да
установим до каква степен сме зависими
от социалните мрежи е да изкараме 24
часа, без да ги проверяваме, и да следим
дали няма да се проявят класическите
симптоми на зависимост, като изнервеност
и раздразнителност.
От наскоро
проведено проучване става ясно, че за
някои е по-трудно да спрат използването
на фейсбук, отколкото да се откажат от
цигарите или алкохола. При анализа на
получените данни се разбира, че
най-трудната част в тази задача е била
да се устои на импулса за проверка на
фейсбук или друга социална медия е –
който е бил по-силен от желание да се
запали цигара или да се приеме алкохол.
Какво означава това? За начало,
показва, че социалните мрежи създават
потенциална опасност за хора с
предразположение към зависимости.
При
друго проучване повечето ученици, на
които им е спрян достъпът до социални
мрежи за 24 часа, споделят за усещането
на следните симптоми: обърканост, силна
тревожност, изнервеност, чувство на
емоционална уязвимост, несигурност,
неспокойствие, чувство че полудяват,
паника, завист, гняв, самота, зависимост,
депресия и параноя.
Постоянният
престой в социалните мрежи има и други
негативни последствия, като намалена
продуктивност, трудности в комуникацията
при реални социални срещи „очи в очи“.
Главният изследовател Сюзан Молер
установява, че когато учениците нямат
достъп до мобилните си телефони, те
навлизат в по-дълбоки и смислени
разговори.
Смятам, че важна част
от влечението към фейсбук и други
социални мрежи е, че предоставят лесен
контакт с други хора. Хората сме социални
същества, искаме да бъдем свързани с
другите, за да се чувстваме добре и за
да се развиваме. Но за мнозина тази
„свързаност“ не се осъществява по
същия начин каквито са срещите лице в
лице. За хората, които се чувстват
пристрастени, ползването на фейсбук и
други социални платформи би било добре
да се спре за известно време. За други
може би ще е достатъчно да ограничат
престоя до 15-30 минути за ден.
Изследователи
са документирали, че скролването през
стената на фейсбук ни въздейства по
подобен начин като взимането на кокаин
или поне се активизират същите центрове
на наградата в мозъка. Проф. Турел от
Калифорнийския щатски университет дава
добро сравнение в тази връзка – ако
импулсивната система може да се приеме
като педала за газта в автомобила, то
инхибиторната система може да действа
като спирачката.
В негово проучване
студенти попълват въпросник, за да се
определи до каква степен са зависими
към фейсбук. Показани са им различни
снимки, някой от които свързани с фейсбук.
Условието е било да натиснат бутон в
момента, в който картинката се появи.
Тези, които са реагирали най-бързо, са
същите хора, които са имали най-силната
зависимост към социалната мрежа.
Изследователите откриват, че
ползването на фейсбук активира специфична
част от мозъка - амигдалата, която помага
да се установи връзка между значимостта
на дадено събитие и създаването на
позитивна емоция, което пък кара човек
все по- често да проверява стената си,
за да изпитва ефекта от „получаването
на награда“, дължащ се на увеличения
синтез на допамин - главен невротрансмитер
на щастието.
Това е притеснително,
защото зависимият човек би могъл да
отговори на фейсбук съобщение, докато
шофира и да изложи себе си и други на
риск. Добрата новина е, че като психична
зависимост, фейсбук зависимостта може
и да се лекува като такава. Първото
предизвикателство при този проблем е
той да бъде идентифициран. Това е трудно
заради нагласите в обществото към
подобен модел на поведение и липсата
на директна финансова загуба, в сравнение
с хазартната зависимост например.
Друг
проблем с прекомерното използване на
социалните мрежи идва от факта, че много
хора създават перфектен имидж чрез
постовете и снимките си, който не отговаря
на реалността. Много хора се сравняват
с тези нереалистични профили, което
може да доведе до снижено самочувствие
и тревожност. Жените прекарват около
30% повече време във фейсбук от мъжете и
постват повече постове за това как се
чувстват. Най-активните потребители на
фейсбук изпитват по-ниско ниво на щастие
и по-ниско удовлетворение от живота.
Друго изследване показва, че честата
употреба на социалната мрежа корелира
с нехаресване на собственото тяло,
особено при младите жени.
При
скорошно проучване около 85% от 1000 запитани
споделят, че ползването на фейсбук за
тях е ежедневие и е част от дневната им
рутина. 60% от 1000 запитани отговарят, че
се сравняват с потребители, чиито снимки
и статуси следят. Малко под половината
изразяват, че са искали да имат същото
тяло като фейсбук приятел, чиито снимки
са гледали.
Как да си помогнем?
Както при всяка зависимост, така и
при тази, терапията се състои от два
етапа. Първият включва преустановяване
или ограничаване на употребата на
фейсбук за определен срок или част от
деня. Важно е да се знае, че неприятните
симптоми на абстиненция ще намалеят с
времето.
Следващата стъпка е
зависимият да се научи да задоволява
потребностите си по здравословен начин,
например да преодолее социалната си
тревожност или да излезе от зоната на
комфорта. Нещо, което родителите могат
да направят, за да помогнат на децата
си да бъдат отговорни в ползването на
социалните мрежи, е да изискат от тях
да не ги ползват в определени часове на
деня, като децата сами могат да преценят
къде и как да ги използват в останалато
време.
Не е учудващо, че има
зависимост към социалните мрежи, това
вече е доказано научно. Ползването на
фейсбук, туитър и всякакви други социални
платформи има добри и лоши страни, но от
нас зависи то да бъде правилно и отговорно.puls.bg
|
RSS новини
