Най-новият филм на режисьора Костадин Бонев –
„Изкореняване“ отправя документален поглед към края на Османската империя и
нейната агония, продължила 25 години. Конкретният фокус е върху геноцида срещу
арменците, като според статистическите данни жертвите само през 1915-та година
(убити и депортирани) са един милион и четиристотин хиляди души.
Филмът ще има премиерна прожекция в програмата на 22-рия
София Филм Фест на 11 март в кино „Люмиер Лидл“.
„Темата за разпада на Османската империя и проведения
геноцид над арменския народ се загнезди в съзнанието ми след един разговор по
повод филма ми за Вапцаров. Забелязали ли сте, във всички филми за геноцида се
акцентира на фактите, на това, което се е случило? Аз исках да открия защо се е
случило. И отделих четири години, за да разбера точно това“, споделя Костадин
Бонев за предисторията около своя филм.
В процеса на правене на филма най-трудното за режисьора
се оказва преглеждането в детайли на огромните масиви от информация,
съхранявани в десетина музеи и архиви в Европа и Америка. Истинска находка се
оказали документите в Държавния архив и Военния архив във Велико Търново.
„Отвсякъде пристигаха материали, изпращани от хора, които
искаха да ми помогнат. В подобна ситуация човек не може да не е пристрастен.
Киното е субективно по дефиниция. Стремежът ми беше да извадя фактите наяве, на
показ. Не можех да не се вълнувам, докато го правех, но присъди не съм издавал.
Това изначално ми е чуждо“, разказва още режисьорът.
Един от най-важните детайли в „Изкореняване“ е, че има
съвременна гледна точка към събитията. Това е постигнато чрез участието на
няколко фотографи-арменци от различни градове - Ереван, Гюмри, Истанбул и
Варна. Чрез техните разкази и фотографии се създава особена емоционална връзка
между събитията от преди 100 години и днешното ни живеене. Важен е и приносът
на трима композитори – Арто Тунчбояджиян, Серж Танкян и Андре Симонян, чиято
музика е „кръвоносната система“ на филма.
„Харесвам епизодите, показващи връзката между съдбата на
арменците и българите. Все пак, петстотин години сме живели в една империя.
Който си въобразява, че това не му е повлияло, е за окайване“, категоричен е
Костадин Бонев.
Костадин Бонев е български кинорежисьор, носител на
множество национални и международни награди, два пъти носител на „Златен ритон“
- за „Европолис, Градът на Делтата“ и „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“.
АРЕНА
|