Рождественско послание
на Негово Високопреосвещенство
Русенския митрополит Наум Възлюбени в Господа чеда на св. ни Църква,
Приближаваме към края на една тежка за цялото човечество
година. Година, в която на изпитание бяха поставени духовните и нравствените
устои на цялото ни общество. Година, в която една невидима заплаха изцяло
промени живота, с който може би удобно бяхме свикнали, допринасяйки за
откриването на много и от най-доброто, но и, за съжаление, от не съвсем
доброто, оставащо иначе дълбоко скрито вътре в нас.
Мнозина претърпяха и продължават да търпят тежки
страдания не само от здравословен и физически, но още и от психически,
икономически и друг характер. Не е малък, уви, и броят на онези, които изгубиха
и продължават да губят живота си в резултат от разразилата се пандемия.
Като органична част от своя народ и от обществото ни,
Българската православна църква също не
беше подмината от това изпитание, както и от други изкушения за църковния
живот. Често гласът на трезвия разум беше заглушаван от ненужни дебати, в които
мнозина достигнаха до истинско ожесточение в отстояването на позиции, лишени не
просто от разумност, но и от най-елементарна християнска и чисто човешка любов
към ближния. Пандемията се оказа пореден повод за противопоставяне в църковното
ни общество и за прояви на ревност не по разум.
Сега обаче всичко това трябва да утихне и да отстъпи пред
радостта от очакваното посрещане на светлия празник Рождество Христово. Днес
Божият Син влиза в нашия свят като дете, за да ни припомни със Своята
невинност, че всички ние сме чеда на нашия Небесен Отец и всеки от нас е тук,
на този свят, благодарение на Господнята любов. Същата тази любов, благодарение
на която Той изпрати сред нас и Своя Единороден Син – „да подири и да спаси
погиналото“ (Лука 19:10). Любов, пред която са безсилни цялата злоба и ненавист
на този свят, и която трябва да ни смири и да пробуди в нас милостта,
състраданието и човеколюбието, които Бог винаги очаква от Своите верни.
Въплъщението на Божия Син, Неговото идване в света на
човеците означава помиряване между небето и земята и край на безнадеждността,
страха и отчаянието, с които бе живяло ветхозаветното човечество.
Със Своето въчовечаване, в дивното тайнство на
богочовечеството Господ Иисус Христос изпълни докрай Божията воля за човека и
ни посочи пътя към нашето богоуподобяване. Понизи Себе Си, за да въздигне нас;
живя сред нас, за да ни научи как ние да живеем със себе си и със Самия Него;
страда за нас и прие унизителната кръстна смърт, за да строши портите на ада и
да отвори за всеки от нас дверите на Царството Божие; възкръсна, за да направи
и нас участници в Своята победа над смъртта и във Възкресението.
Тази велика Божия милост към човечеството ние получихме и
продължаваме да получаваме даром, но затова можем да бъдем достойни за нея
единствено когато вярно следваме оставения ни от Спасителя Христа пример.
Изпитанията, трудностите и страданията, през които винаги
ще преминаваме, не трябва да ни угнетяват и да събуждат в нас егоизъм, а
напротив: да бъдат за нас поводи за още по-дълбоко осъзнаване на нашата
принадлежност към Христа, към богочовешката общност на Неговата света Църква.
По човешки ние сме слаби, но с Христа можем да победим всяко изпитание и
изкушение, и най-вече да удържим победата над стария човек в самите нас:
най-важната цел, задача и смисъл на този земен живот. Да се уподобим на
раждащия се във Витлеем заради нас и нашето спасение Богочовек, Господ и
Спасител наш Иисус Христос, Който ни преподаде пълнотата на Божията воля за
нас, Който ни научи на милост и състрадание, на щедрост и саможертва и Когото
трябва да виждаме и да разпознаваме в лицето на всеки страдащ, угнетен и унизен
до нас. Защото, както Сам Той ни говори от страниците на светото Евангелие, „…
доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го
сторили“ (Мат. 25:40).
Благодатта, мирът и любовта на раждащия се днес
Богомладенец, и общението в Светия Дух бъдат с всички нас, амин!
Честито Рождество Христово!
фото архив
АРЕНА
|