140 години от освобождението на България и 40 години от
откриването на Пантеона на възрожденците са във фокуса на кръглата маса
„Националният Пантеон“. Теми, свързани с героите и местата на памет, представят историци от Регионален исторически
музей – Русе и Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при
БАН, както и специалисти от Държавен архив – Русе. Конференцията
дебатира артефактите в музеите, които са като котви за Историята - в случая
историята на Героичното време.
„Героичното време изгражда част от контекста при
формирането на българската нация, където примерите на активна борба с
поробителя се превръщат в модели на поведение, които рефлектират върху всекидневието“.
Това заяви при откриването на конференцията проф. Николай Ненов – директор на
Регионалния исторически музей в Русе. „Този исторически период за десетилетия
остава основополагащ в парадигмата на националния разказ, в неговите сюжети и
персонажи. Героичното минало и великите личности, които го създават са
необходими условия за формиране на своеобразен обществен капитал, чрез който се
реализира националната идея, а нейното опредметяване се реализира чрез
артефактите в нашите музеи“, допълни проф. Ненов.
Периодът на национално осъзнаване и характерните за него
борби за църковна и политическа независимост, оформя основите на галерията от
личности и събития, които маркират българската идентичност в годините след
учредяването на третата българска държава. Следите на това героично време са
обект на изследвания и почитание, нещо към което всяко поколение се обръща в
търсене на своите корени.
Провеждането на кръглата маса е съпътствано
с откриването на изложба „Националният Пантеон“ подредена във фоайето на
Доходното здание.
АРЕНА
|